На Чило Шишманов

Жални свирки на локомотиви
там час по час се обаждат
и бавно над къщите сиви
вместо бял сняг се сипят сажди.

Колелата звънят и тракат,
ехото между стените играе
на криеница - и ти не знаеш
отде ще се покаже влакът.

Жените скитат нахални,
остават с дни къщите празни,
и забръмчават перални
тъкмо в неделя и празник.

Без майчинска ласка раснат
децата бледи и мръсни
и се губят сами до късно
из пусти места опасни.

Грехът трябва да се изкупи,
знам, този квартал заслужава
от небето огън и жупел;
но, боже, спомни си тогава

за тези деца невинни
и тяхната душица бяла,
стори` бурята да отмине
и за тях пощади квартала.

1970 г.

библиотека | Атанас Далчев