Денят изгряваше и утрото
             изкукуригваше на двора
и нейде долу се отваряше
             и се затваряше врата.
Мухите весело бръмчеха
             и кацаха върху прозорците
и аз се мъчех да си спомня
             що съм сънувал през нощта.

И после аз излизах тихо
             и тръгвах в утринните улици,
и скитах, без да мисля нищо,
             до късна вечер из града;
четях, вървейки, гласно фирмите
             и гледах спрян под някой покрив
как по трамваените релси
             тече дъждовната вода.

Или минавах край витрините
             и отминавах безразличен,
защото сплитах в дълъг ритъм
             внезапно звъннали слова,
и ме изпращаха с очи,
             и ми се смееха момичетата
за очилата и за унеса,
             и за нехайния вървеж.

По тъмно аз се връщах в къщи
             и носех своята умора.
Вечерята бе сладка всекога
             и меко - твърдото легло,
над мен една горяща лампа
             и две в стъклата на прозореца,
и за да виждам ясно сънищата,
             аз лягах си със очила.

1925 г.

библиотека | Атанас Далчев