Атанас Далчев


МЪЛЧАНИЕ

На Дим. Светлин


Мълчах години непрестанно
с опустошен от мисли лоб
и днеска от това мълчание
излизам аз като от гроб.


Над моя дух витае още
безименната пустота
на миналите дни и нощи,
неразличими от смъртта.


И вцепенени от тревога,
макар свободни тоя път,
все още мислите не могат
от клетката да излетят.


Като човек, от болест станал,
пристъпва моят стих едва,
но с гняв безсилен, с мъка странна
са пълни моите слова.


И кратки са като словата,
които пише в порив смел
осъденият по стената,
преди да иде на разстрел.


1964 г.

библиотека | Атанас Далчев