Ако не бях останал глух към
повелята на лябовта,
аз бих се сподобил в света
с блаженството на нищий духом.

Аз бих живеел като некой
незнаен весел обущар
и бих със песен на уста
ковал обущата на всеки.

И вечер бих се връщал морен
при своите деца, жена
и, вярвам, виждал бих в съня
на рая портите разтворени.

Не би сивеела тъй леко
тогава моята коса
от мъката и старостта
и от праха на библиотеките.

1926 г.

библиотека | Атанас Далчев