Изгубената пролет
ще слезе в оня час
по белите тополи,
по листналия бряст.

Ще спре една латерна
в безслънчевия двор
и дворът ще запее
с латерната ведно.

В сърцето стигнат - мигом
аз ще се отрека
от учените книги,
от тясната яка.

И отведнъж ще снема
вси свои имена,
с тях - цялото си бреме
от скърби и злина.

Ще сляза лек и весел
по стълбите запял,
и слязъл, ще се смеся
с огромната тълпа. . .

Цял ден ще дялам камък
в виелици от прах
и няма да узная
съмнения, ни страх.

А вечер ще ме чака
на каменния мост
жена със къдри, сякаш
увиснал черен грозд.

1928 г.

библиотека | Атанас Далчев