ПЪТНИК
библиотека | Атанас ДалчевТи спираш с твойто пътно наметало,
зад теб остава минатия лес;
пред лудия ти поглед блясва бяло
познатото засне`жено поле.
Небето и земята се проникват
и ти напразно дириш кръгозор,
така дълбок е този стар простор,
че ти се иска сякаш да извикаш.
Но не извикваш. Радостни очи
запираш върху хълма снежен, дето
две черни и оголени дървета
отлитат в вис като сва стълпа дим.
Ти виждаш къщицата си - червена,
невям заруменяла от студа,
и пиеш въдуха като вода,
и на сърцето ти отново става леко.
1930 г.