Атанас Далчев


ВРАТИТЕ

Вратите, пътните врати
            на старите прогнили къщи
вий ги познавате, нали,
            от толкоз минали години;
те с шум закрехнати назад,
            когато вечер се завръщате,
ви сторват път и сякаш казват:
            - Минете, моля господине!


Те имат странни гласове
            и в делник, и в неделя - всекога,
от сутрин чак до вечерта
            те пеят със уста раззината,
когато ги отваряте
            и ги затваряте полека:
о, тези гласове и песни,
           познати още от детинство!


Вратите, мокрени от дъжд,
           изгнили от вода и зима,
гризат ги червеи безброй
           и ги оглождват ветровете;
вратите с хиляди резби -
           цветя и знакове без име -
със гвоздеи, халки и скоби,
           с ръждата като кръв по тях.


А снощи с всичата си мощ
           развързаната буря в мрака
ги блъсна като стенолом
           и се разпериха вратите,
и цяла нощ до сутринта
           безспир се удряха и тракаха
като криле на черна птица,
           ранена смъртно в мрачините.


Вратите, вашите врати
           напразно вие ги заключвате.
Вий няма никога, уви,
           да бъдете зад тях спокойни.
Когато вслушва се нощта
           и вият сепнатите кучета,
не могат те да ви запазят
           от Нея - вечната разбойница.


1925 г.

библиотека | Атанас Далчев